Видео: MONOLOGOO – Борислав Янев и Теодор „Tedd“ Георгиев
Музика и аранжимент: Деян Димитров (4PK)
Текст: Деян Димитров (4PK), Станислав Маринов (Tlay)
Изпълняват: Станислав Маринов (Tlay), Деян Димитров (4PK), Андриан Дончев (Rimo/Silent City) и Невена Колева (Apo&Nevena)
Запис: XPRSN (София), MF Zanimation (Бургас)
Mix & Master – Апостол Найденов (Nowallz)
Специални благодарности към Анелия Крумова, Боян Ченешев (Боби Кинта) и Димитър Георгиев
XPRSN, Zanimation 2015
Борислав Янев – https://www.facebook.com/borislavyanevv
Теодор Георгиев – https://www.facebook.com/teddgeorgievphotography
MONOLOGOO – https://www.facebook.com/pages/Monologoo/370974106306298
MF Zanimation Official – https://www.facebook.com/mfstudio12
XPRSN Official – https://www.facebook.com/Xprsn & https://xprsn.org
Станислав Маринов (Tlay) – https://www.facebook.com/TLaySM
Деян Димитров (4PK) – https://www.facebook.com/deyan.dimitrov.4pk
Андриан Дончев (Римо): https://www.facebook.com/rimobeats & https://www.facebook.com/silentcityofficial
Невена Колева (Apo&Nevena): https://www.facebook.com/aponevena & http://apo-nevena.com
Текст:
Светът голям е, необятен и разстлан,
а мечтите ми събират се в едничка детска длан.
Отлитат през годините, променят се една след друга,
Едните са сполука, а другите са просто блян.
За решенията грешни често нося срам, но
Сметна ли че днес е рано, утре ще съм много стар.
Мислите са сила, враг, жена с опасен чар,
Да се излъжа сам е лесно, да повярвам е капан.
И преди да отлети, аз пак ще се огледам в нея,
Ще я искам, ще я мразя пак до първата неделя.
Дяволът ме дърпа близо към нейната постеля,
Там, където сутринта само завивки ще намеря.
Ще се отпусна и забравя, просто непознати.
Искам само да избягам, тъй че нещо пожелай си.
Шепа падащи звезди, загасям светлината,
Колко сладко е това да си си легнал до лъжата.
Ще избягам надалече, може би за кратка вечер,
Нека само надалече тази вечер отведеш ме.
Пиша и не просто пиша, а чувствам,
Нещо, което ти липсва и в тебе е пусто.
Държиш телефона, побъркана от дете
И двамата обичаме слънцето, скрити зад перде.
Тиктака, ала времето безшумно е,
Не чух кога си тръгна и тази сутрин гузно ми е.
Пореден непознат и все самотно е до тебе,
Приятелките си лъжеш, че отдавна не ти дреме.
Не съм спал нормално вече пета вечер,
Толкова шишета, течен, сякаш по река съм влечен.
Като вятър нежелано се прокрадва мисълта
И празно място във очите ти превръща се света.
Да бъда носен по емоции, за мен е присъщо,
Разбери, на мое място щеше да го правиш също.
Студът не ме плаши, защото бавно се привиква с него,
Плаши ме усмивката ти истинска колкото Лего (бегло)
Ще избягам надалече, може би за кратка вечер,
Нека само надалече тази вечер отведеш ме.
Дяволът ме дърпа, бавно към тялото ти,
Не чух кога си тръгна, с теб сме като непознати.