4PK – Съдията в теб
Музика и аранжимент: Деян Димитров – 4PK
Текст: Деян Димитров – 4PK
Микс и мастър: Деян Димитров – 4PK
(Вземи ме с теб, не ме оставяй сам, вземи ме с теб
не си помисляй да ме оставяш, чуваш ли, вземи ме с теб!
А когато ме оставиш, не пропускай да ме риташ
било, какво било е, удоволствието е мое.)
Ръцете ми са като твоите, линиите на дланите,
гадаехме живота в тях като деца и все пак в достатъчно различен цвят,
пътят на скъсаните ми обувки, намира съдията в теб
Веднъж братя, втори път врагове,
веднъж под един флаг, под едно небе,
Веднъж Дивац и Петрович, втори път без тебе,
Победа и Патек Филип измерват само време.
Никой не може да бъде теб,
никой не иска, висок си колкото стари обувки
Погребах те, а ти си жив
Избра да бъдеш огъня и се запали, изгоря
Истината е, че никой не го ебе,
че каквото и да правиш си капка от море
и да спасиш живот, някой ден той пак ще спре,
но имаш правото да избираш или пък съдията в теб
Ти избираш: дали да си човек?
да бъдеш вечно безпощаден, щото други мислят те за мек.
Да определяш кое провал е и кое успех
да имаш устата за хиляди, а да не казваш и за лев.
Лоялност ли? Ти сам избра съдбата си,
ти сам избяга, сам наплю приятеля си,
да не забравяш се кълнеше и забрави,
имаше шанса да променяш, избра да не го правиш.
Избра да търсиш блясък, сред толкова нищета,
егото заглуши името ти, когато аз крещях.
Съдията в теб отсъди – приятелство за дълг.
не си лош човек, ти просто не си добър.
Вземи ме с теб, не ме оставяй сам, вземи ме с теб!
Вземи ме с теб, не ме оставяй сам, вземи ме с теб!
А когато ме оставиш, не пропускай да ме риташ
съдията в теб го знае, няма ли да го попиташ?
Ръцете ми са като твоите, линиите на дланите,
гадаехме живота в тях като деца и все пак в достатъчно различен цвят,
пътят на скъсаните ми обувки, намери съдията в теб.
Веднъж братя, втори път врагове,
веднъж под един флаг, под едно небе.
Веднъж Дивац и Петрович, втори път без тебе
Победа и Патек Филип измерват само време.
XPRSN 2018