Куплет 1:
Над четвърт век, издевателства и садизъм,
открит е лек, някой го наричат алкохолизъм.
На стария дек, бичи С.А.Ф, албума е „Сафизъм“,
всеки се развива сам, като микроорганизъм.
Не пушим крек, а „кома“ без check на микрофона влизъм.
Твоят мозък е твърде тромав, за тоя механизъм на
редене, не за време, по-добре ме слушай и вникни,
надникни…тая криза се оказа вечна. Надник ли?
Пием стимуланти, под форма течна, по занник и
внимавай с високият им градус, да не паднеш по задник.
Тук няма таланти и радост, а основно задух…
превъръщаме се в старци, по време на наща младост.
Преди да съдиш яростта ми, в настоящите куплети
кажи колко пъти се наложи и колко рискове пое ти?
Отказах да съм от поръчковите поети,
т’ва ме прати под земята, там където нищо не свети.
Народа трие лотарийни билети, с последни стинки,
щом не сте брънки, част от верига, ви правят примки.
Бледи снимки в черни рамки, по стълбове и спирки,
имаш ли там са, нямаш ли сам си, шибани кравопийци.

Припев :
Ха,…вече не знам кои са цигани,
цял народ мълчи, вместо да извика – стига ни !
Цял живот търпим, до един излъгани.
Хомота тътрим, щото на връта отива ни.

Куплет 2 :
Бавно убиват ни, първо, като личности,
после като нация, с изтрита идентичност.
Няма общество, всеки сам за себе си драпа,
доволен, че отлага, падането си във трапа.
Даржавата пропада, т’ва е ясно по презумпция, а
всъщност, к’ва държава е място с затихващи функции.
Курупция, простира нагло, навред пипалата си,
свий се в колибата, докато те се ширят в палата си.
Зависим от заплата си, като болшинството хора,
те държат под заплаха, за да те подчинят на терора.
Политическа вендуза, смучи дъха на народа…
от къде черпя муза ли ? От шумът във завода.
Даваш дугата буза или рязко сменяш подхода,
сам решаваш да въстанеш или да останеш роба.
Тегне като прокоба, разяжда като отрова,
насаждат нагласа, че е нормално да живееш в окова.
Да не смееш дори да пробваш да надаваш глас,
медии промиват с трагедии объркват, като развален компас.
Има си хас, беден и прост народ най-лесно се управлява,
знай властта която имат над нас, всеки сам им я дава!