MD Beddah – interview for HipHopArena.bg
Ето го цялото интервю с MD Beddah за hiphoparena.bg:
– Интересно ми е какво мислиш за егото в хип-хоп музиката. Напоследък всеки пее, че е най-добрият и започвам да се обърквам кой всъщност е най-добрият... Хаха… Това не трябва ли хората да го преценят или рапът е музика за егото?
– Може би е заложено не само в основите на хип-хопа, но и в основите на цялата съвременна цивилизация. Въобще – съвременният човек се отъждествява постоянно с егото. Ние сме егоисти и егоцентрици. Общо взето винаги слагаме себе си в центъра. Това нещо рефлектира и върху изкуството, в частност – и върху хип-хопа. Голяма разлика между лирическото изкуство днес и лирическото изкуство от едно време, в народното творчество да речем… Едно време лириците, ако са имали музикалния инструментал, както го имаме днес, те щяха да бъдат MC-та…. Обаче не са го имали… Но разликата е в ценностите, във важността на основната тема. Тогава лириците са се отъждествявали пак с егото си, но не с личното си фалшиво его, а с родственото си… Те са възпявали родината си, нацията, братството, единството, докато съвременното MC се отъждествява на всяка рима с егото си: „Аз това, аз онова. Мойта рима е по-добра от твойта. Аз съм по-добър“. Или ако е някой телевиозионен играч: „Аз имам повече пари от теб, по-хубава кола, жена и т.н.“. Което в ушите на един интелигентен човек, звучи несъдържателно. Грозно е, когато някой дребосък подскача като петелче и се блъска в гърдите затова колко е добър. И аз съм го правил дълго време, но вече не ми е интересно. Красотата в лириката идва тогава когато изключим фалшивото си его. Не да се отречеш от себе си, не можеш да изключиш егото си напълно, но да спреш да се отъдждествяваш на всяка рима с това колко си велик и да започнеш да рапираш… да спреш да драскаш името си навсякъде и да започнеш да рисуваш… да спреш да се надуваш и да започнеш да танцуваш… Това е хип-хоп!
– Има ли промяна в това отношение? В смисъл – повечето започват с фалшивото его, но част от тях израстват и се преориентират към по-философски текстовете… Има ли го този момент или наблюденията ми са грешни?
Разбира се, че го има. Наблюдавам го както в много други колеги от бранша, които са преминали в малко по-зряла възраст, така и в самия себе си. Човек, когато пораства, когато се среща с проблемите, когато бъде отракан от шамарите на живота, тогава той се смирява. Когато се смири, тогава той осъзнава, че не е кой-знае колко по-специален от останалите, въпреки таланта си… Започва да гледа по-философски на нещата. С времето интелигентният артист осъзнава, че това, което му е дадено, е дарба, идваща от горе. Най-добрият начин да служиш на дарбата си, е като чрез нея правиш добро за другите. Тогава осъзнаваш, че така можеш да бъдеш по-успешен, да бъдеш по-ценен на цялото, а не само на себе си. Изпитваш удовлетворение, когато чрез изкуството си облаготворяваш останалите, а това чувство е незаменимо!
– Прочетох един статус във Фейсбук на Sr. Martini, че е забелязал, че лека-полека всички започват да се връщат към корените на хип-хоп музиката. Какво ще кажеш – завръщат ли се към old school-а?
– Не искам дори да използвам тази дума „old school”. Аз дори го написах в един текст, че „революция е да се обърнеш назад към Ренесанса”… Няма как да вървиш напред без да се обърнеш назад. И това е една от причините да ни е трудно днес, да вървим напред като нация, защото в един момент, когато нямаш реална връзка с корените и историята си, няма как да се върнеш назад и да вземеш част от опита на предците… А всъщност това е моделът, според мен, на човешкия прогрес – да надграждаш това, което са изградили вече твоите предци… За да можеш да се изтласкаш по-силно напред.
– „Най-добър приятел“ излезе… Какво ще разкажеш за парчето?
– Парчето е част от компилацията „Sound Vandalism 2”. Като цяло песента и видеото разказват за мен и моята история. За да ги разкажем по не толкова директен начин, използвахме силата на символизма. Малкото дете, семейната драма, майката, бащата, гробището, гардероба, улицата, момичето в черно, момичето в бяло, изоставената къща, парка, уокмена, уличните графити, изящните калкани на Nasimo, 140 Ideas, Bozko, Etam Cru… Всичко това е послание, вплетено в символизъм, което всеки сам би могъл да разгадае. Аз осъзнавам, че това да си изпълнител, е една отговорност, към която не бива да подхождаме небрежно. Музиката, особено хип-хопа, това е музика на посланието. Всеки избира каква идеология да проповядва – дали ще е деструктивна, или съзидателна, положителна. Аз избирам второто. С парчето казвам какво всъщност е за мен хип-хопа. Но хип-хопа като култура. Безпочвената агресия, вулгарността, пошлостта, невежеството, карнавала на фалишивото его – това не е хип-хоп. В припева не пея за това какво е хип-хопа, а какво е той за мен. Нека човек сам направи разликата. Мисля, че това е най-успешният начин за изпращане на едно послание– когато дадеш своя личен пример.
– Говориш за промяна… Хората се страхуват да правят промени със себе си… Дори когато е за добро… Как се промени ти и каква беше твоята мотивация?
– Преломна точка за това да обърна парадигмата и начина си намислене бе това, че в последно време се интересувам повече от Знанието. Започнах да се интересувам повече от духовна литература, вместо комикси. Поезия, вместо несъдържателен рап. Да гледам повече документални филми, отколкото екшъни … Тази вътрешна ментална „революция”, за която говоря в „Тежко-звукова промишленост“. Гледам и да общувам с по-мислещи и одухотворени хора. Друга преломна, например, бе срещата ми и съвместната работа с Nasimo. Точно личният пример, за който говорех… Това беше първият човек, който ми даде личен пример за това какво означава един талантлив артист да излезе от егото си, да спре да отъждествява с него на всяка крачка и да посвети своята дарба в това да помага на другите. Да изпраща послания, които да провокират хората към това да отворят сърцата си за нещо по-добро. Успях да взема добър пример от него, за което съм му много благодарен!
– Какво е участието ти в „GOLOKA”?
– Пред блока, казах, пред блока! С тениска, суичър и шапка „GOLOKA”! Моето участие е: „support my brothers”! Целият технически процес по създаване на облекло – като започнем от плата и ушиването до разпространението… Много е трудно двама човека да се справят с това цялото нещо, визирам Gerata и Nastera. Понякога имат нужда от помощ и аз се отзовавам. И те помагат на мен. Взаимно е. Там нещата се случват в приятелски кръг. Всички са много позитивно настроени и това, което ни събира, не са дрехите, а общуването с тези хора, творчеството и общата идея. Идеята на тази марка е да бъде опорна точка, чрез която да разпространяваме изкуството си и посланията си. Не смятам, че можеш да промениш човек или света с дрехи. Обаче картинката, парченцето изкуство, което сложиш върху тях, то може да провокира човек да се замисли. Един човек да се замисли и труда ти не е бил похабен. Символизъм, бате!
– За да изпипаш един музикален проект на прилично или на професионално ниво, си трябват средства… Голяма любов или голямо търпение се изкисква, за да останеш, въпреки трудностите, точно на този път и да продължаваш толкова дълго да твориш?
– И двете! Когато наистина гориш в това нещо, когато си намерил себе си и сърцето ти е разпознало този път, тогава няма съмнение, че си струва да посветиш живота си на това! Или поне свободното си време, извън работния ден… Имах един познат, който казваше: „С пари всеки може! Ела при нас, за да видиш как правим нещата със сърце!“. Аз съм оптимист… Ще го кажа в рима: „Трудностите раждат хора – будни, умни и смели, а животът в охолство често ражда мекотели!“. Аз съм благодарен за това, че съм израстнал в лишения и трудности. Това ме е направило това, което съм. Мога да сравня българските хип-хоп изпълнители с изпълнителите в други страни. Живял съм в Чехия дълго време. Мога да кажа, че сме много по-напред, чисто духовно в музиката си. А причината – лишенията, мизерията, болката… те наистина провокират хората да се развиват. България е най-бедната страна в Европа. Аз съм израстнал в най-бедния район в северозападна България. Ние правим хип-хоп, идващ директно от най-бедната точка на стария континент. В него са заложени както много гняв и много злоба, така и много любов и много доброта. Творците тук са врели и кипели на всякакъв огън. Парите са важни, но ако станат най-важните за един творец – те покваряват не само изкуството, а и твореца, човека. Когато те не са намесени в играта, нещата са много по-истински. Пожелавам на всички творци, а и не само… пожелавам на всички хора да имат такива средства, че поне да живят добре. Wosh MC го беше казал навремето в една много хубава песен, че истината не е в това да имаш много пари, а достатъчно пари, за да живееш добре. И тогава няма да има кой какво да ти казва, защото ще го правиш от сърце…
– Баналният въпрос: С какво предстои да изненадаш феновете…?
– Подготвяме парче с Gerata и още няколко feat-а. Работя по самостоятелни парчета, работя и по албум. Но няма да издам нищо повече… освен… че хубавите неща стават бавно.
* * *
Оригиналното интервю може да намерите на HipHopArena.bg