Концепция, сценарий, текст – Деян Минчев (MD Beddah), Атанас Василев (Прим)
Музика / Аранжимент / Микс – Апостол Найденов – Nowallz (XPRSN)
https://www.youtube.com/user/SoundVandalism
Видео – Николай Георгиев (N.K Films)
https://www.facebook.com/NK-Films-1754657101430359/
Грим – Ина Михайлова
Дрон оператор – Ясен Джибиров
Запис: XPRSN Studio
XPRSN 2017
www.xprsn.org
В ролите:
Борис Георгиев
малкото момче – Петър Доков
Художествена илюстрация “The Torch” – Станислав Трифонов – Nasimo
Повече на nasimo.org
“Туй що не гасне” е съвместен проект на фестивалите Rockalution Vratsa 2017 и Urban Creatures 2017 .
Видеото е заснето сред неизмеримите красоти на природен парк “Врачански Балкан”. Повече на www.vr-balkan.net
Текст:
Отпийте от нектaра – Божественият сок –
свещеният завет във фолклорния поток.
Изворът на знание, гласът на вековете –
Великото въстание в сърцата и умовете.
Словата му се носят през хаос, суматоха –
от век на век и от епоха на епоха.
Всичко друго тлее и остава само въглен –
в неговите думи грее пламъка безсмъртен. Пред стена с калкан или в мъгла из балкана,
сърце което задвижва двигател от стомана.
Съзнание древно, то познава всяка тайна,
послание вечно, като в глаголицата наша.
То е времето, мерилото на всяка дарба,
парчето жар под ходилото на нестинаря.
Същевременно болка, гориво и наслада,
само един път убива, като жило на пчела. Земя на радост и любов и черни холокости,
пропита със имане, черепи и кости,
просмукана с кръвта не само на един народ,
забил своето знаме под балканския небосвод.
На цивилизации люлка, царства на задруга,
от Охрид до Преслав, там цъфти райски люляк.
С древна, неземна природа, страстна целувка
и ако Бог съществува знам с нас, че тактува. Припев х 2
С нас пеят реките, пеят нивята.
С нас пее балкана, пее гората.
Исполин до титана с мечти и вяра.
С нас гори пожара, с нас гори пожара. Дрънчат ятагани, гърмят бесни пушки.
До днес ехтят в балкана викове хайдушки.
Пеят потоците, пеят и дървета –
пее цялата гора песните на четата. Болка и омраза с любов и наслада
Бог или дявол кротко тук дълбоко се прекланят
зорко наблюдават очи небесни свой оазис
Между три морета и река божествена се пази Отвъд времето стар като вселената безкрайна,
Балкана тихомълком пази своята тайна.
Полива със сълзите си вековната гора,
потънала в сянката гигантска на Вихрен и Мусала. Няма граница, един е полюса –
от Любляница до Босфора, там братя са – личи от космоса
И сякаш витаят тук силите загадъчни,
за които думите са недостатъчни…