Незнайните от крайните – Стената

“Стената” е част от албума на Незнайните от крайните – “Природа”, който можете да поръчате ТУК или чрез съобщение на нашата Facebook страница.

Текст: Деян Димитров (4PK) и Димитър Георгиев
Музика: Деян Димитров (4PK)
Mixing and mastering: Апостол Найденов (Nowallz)
Дизайн: Михаела Петрова

XPRSN @ Facebook: https://www.facebook.com/Xprsn/
Незнайните от крайните @ Facebook: https://www.facebook.com/neznainite/
Апостол Найденов(Nowallz)@ Facebook: https://www.facebook.com/nowallzxprsn/
Михаела Петрова @ Facebook: https://www.facebook.com/mish.petrova…
Деян Димитров (4PK) @ Facebook: https://www.facebook.com/DDMTRV/

XPRSN 2016

Текст:

Бях загубен, сам, изградих стена пред себе си
Строих я неуморно, тухла по тухла, месеци
Изгорих мостове, пътища, приятелства, връзки
Изглеждах добре и усмихнат, но бях откъснат

Бях скъсан джоб, всичко минаваше през мен
Чувах думи, без внимание да им отделям
Бях на предела – здраво тяло пред разруха
Тренирах повече от всякога, но бях предал се духом и

В зъбите реалноста те удря
Бъдещето днес е борбата ти за утре
Аргумент е всеки упрек, при липсата на воля
Правя любов със депресия, детето бе застоя

Неуспешен флирт на лудостта със разума,
Пропуснати възможности, страх от нова загуба
И с трясък, пагубно мечтите ми си отиват,
Както крепости се сриват, щом основите загниват

Рубикон, живот през погледа на плюс и минус
Калкулация на риска, стоиш и чакаш милост
Непрестанно търсене, лутане без изход
Стената най-дебела е, ако мислиш, че си близо

Класи, касти, бедни и богати
Стените ни разделят и ни правят непознати
Маси, власти, лозунги, идеи
Строим около себе си, но никой не печели.

Родихме се, растяхме от делене заобиколени
За радост бяхме необременени, беше време
Да раздаваме усмивки, да растем големи
Сега им правиш услуга, те викат няяа проблеми (найш как щи….)

Добре де, кво ти пука на тебе,
Щом на тебе не ти е зле, тогава кефа си гледай, бе
При положение, че нямат мнение
И не взимат отношение, ми това е престъпление

Да, не е умение завит през глава да лежиш
Със поведение на щраус да ги търпиш, спиш
Да издъжиш е хубаво да изградиш,
Не и ако най-накрая пред стена стоиш

Вяра и усилия не е въпрос на късмет,
Когато се предаваш не се чуди, че стрелят по теб
Необуздано, лудо, порицано, всичко в мен събрано,
Невъзможното е нищо стига да поискам само.

XPRSN 2017